Запазената част от наследството се изчислява по законова формула
По какъв метод се дефинира какъв брой и кое тъкмо е непокътната част от наследството?
Д.З, София
Запазената и разполагаемата част от едно завещание са измежду най-важните правни фигури в наследственото право. " Когато наследодателят остави низходящи, родители или брачен партньор, той не може със завещателни разпоредби или посредством подаяние да накърнява това, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Частта от наследството, вън от запазената част, е разполагаемата част на наследодателя. " Това е записано в чл.28 от Закона за наследството (ЗН)
И тук се идва до въпроса по какъв начин се пресмята какъв брой точно е тази запазена част. Това става по строго избрани законови формули, които зависят от това кой и с кого наследява. Важно е първо да се знае, че право на непокътната част имат само т.нар.законни наследници - деца, внуци, родители, брачен партньор.
Така ЗН разпорежда, че при низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил брачен партньор, тази запазена част е при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя. Запазената част на родителите или единствено на преживелия от тях е 1/3.
Каква е обстановката, в случай че има брачен партньор? Запазената част на брачна половинка е 1/2, когато наследява самичък, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и брачен партньор, запазената част на брачна половинка е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.
ЗН обръща особено внимание на възобновяване на запазената част и по каква процедура става това. Така правоприемник с право на запазена част, който не може да получи цялостния размер на тази част заради завети или дарения, може да желае понижението им до размера, нужен за допълнение на неговата запазена част. Това става наложително, като преди този момент прихване направените в негова изгода завещания и дарения, като се изключи нормалните блага. Когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право по отношение на лица, които не са наследници по закон, належащо е той да е приел преди този момент наследството по списък.
За да се дефинира пък разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, преди този момент се образува една маса от всички парцели, които са принадлежали на наследодателя сега на гибелта му. После се вадят отговорностите и нарастването на наследството. Последното се прави при положение, когато сънаследници са спомогнали приживе на наследодателя да усили наследството. Те могат, в случай че не са били възнаградени по различен метод, да желаят при делбата да се пресметне това нарастване в тяхна изгода. В тези случаи нарастването може да се даде в парцел или в пари.
След като се извадят отговорностите и нарастването, след това към масата се прибавят даренията, като се изключи нормалните такива съгласно тяхното състояние по време на подаряването и съгласно цената им по време на откриването на наследството за недвижимите парцели и по време на подаряване - за движимите.
Самите завещателните разпоредби се понижават пропорционално, без да се прави разлика сред наследници и заветници, в случай че завещателят е разпоредил иначе. Даренията пък се понижават единствено откакто се изчерпят завещаните имущества, и то като се почне от последните дарения и се върви поредно към предшестващите. Ако на едно лице са завещани или подарени няколко парцела, понижението се прави по желание на това лице. При състояние че то не направи избор в дадения му от съда период, то се постъпва по гореописания метод.
Законът разсъждава върху обстановка, при която предмет на завета или дарението е неподвижен парцел и отделянето на част от него, с цел да се допълни запазената част на наследника, не може да стане комфортно. Ако цената на завети или подарения парцел надвишава с повече от 1/4 разполагаемата част, то парцелът остава напълно в наследството, а заветникът или надареният получават цената на разполагаемата част. Ако не е надвишена 1/4, заветникът или надареният може да задържи целия парцел и да възмезди наследника с пари съгласно цената по време на намаляването. Когато заветникът или надареният е правоприемник със запазена част, той може да задържи целия парцел единствено в случай че цената му не надвишава разполагаемата част и неговата запазена част взети дружно.
Д.З, София
Запазената и разполагаемата част от едно завещание са измежду най-важните правни фигури в наследственото право. " Когато наследодателят остави низходящи, родители или брачен партньор, той не може със завещателни разпоредби или посредством подаяние да накърнява това, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Частта от наследството, вън от запазената част, е разполагаемата част на наследодателя. " Това е записано в чл.28 от Закона за наследството (ЗН)
И тук се идва до въпроса по какъв начин се пресмята какъв брой точно е тази запазена част. Това става по строго избрани законови формули, които зависят от това кой и с кого наследява. Важно е първо да се знае, че право на непокътната част имат само т.нар.законни наследници - деца, внуци, родители, брачен партньор.
Така ЗН разпорежда, че при низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил брачен партньор, тази запазена част е при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя. Запазената част на родителите или единствено на преживелия от тях е 1/3.
Каква е обстановката, в случай че има брачен партньор? Запазената част на брачна половинка е 1/2, когато наследява самичък, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и брачен партньор, запазената част на брачна половинка е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.
ЗН обръща особено внимание на възобновяване на запазената част и по каква процедура става това. Така правоприемник с право на запазена част, който не може да получи цялостния размер на тази част заради завети или дарения, може да желае понижението им до размера, нужен за допълнение на неговата запазена част. Това става наложително, като преди този момент прихване направените в негова изгода завещания и дарения, като се изключи нормалните блага. Когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право по отношение на лица, които не са наследници по закон, належащо е той да е приел преди този момент наследството по списък.
За да се дефинира пък разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, преди този момент се образува една маса от всички парцели, които са принадлежали на наследодателя сега на гибелта му. После се вадят отговорностите и нарастването на наследството. Последното се прави при положение, когато сънаследници са спомогнали приживе на наследодателя да усили наследството. Те могат, в случай че не са били възнаградени по различен метод, да желаят при делбата да се пресметне това нарастване в тяхна изгода. В тези случаи нарастването може да се даде в парцел или в пари.
След като се извадят отговорностите и нарастването, след това към масата се прибавят даренията, като се изключи нормалните такива съгласно тяхното състояние по време на подаряването и съгласно цената им по време на откриването на наследството за недвижимите парцели и по време на подаряване - за движимите.
Самите завещателните разпоредби се понижават пропорционално, без да се прави разлика сред наследници и заветници, в случай че завещателят е разпоредил иначе. Даренията пък се понижават единствено откакто се изчерпят завещаните имущества, и то като се почне от последните дарения и се върви поредно към предшестващите. Ако на едно лице са завещани или подарени няколко парцела, понижението се прави по желание на това лице. При състояние че то не направи избор в дадения му от съда период, то се постъпва по гореописания метод.
Законът разсъждава върху обстановка, при която предмет на завета или дарението е неподвижен парцел и отделянето на част от него, с цел да се допълни запазената част на наследника, не може да стане комфортно. Ако цената на завети или подарения парцел надвишава с повече от 1/4 разполагаемата част, то парцелът остава напълно в наследството, а заветникът или надареният получават цената на разполагаемата част. Ако не е надвишена 1/4, заветникът или надареният може да задържи целия парцел и да възмезди наследника с пари съгласно цената по време на намаляването. Когато заветникът или надареният е правоприемник със запазена част, той може да задържи целия парцел единствено в случай че цената му не надвишава разполагаемата част и неговата запазена част взети дружно.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ